Лято е. Всички мацки лъщят. Защо ли е трябвало в такава жега да се намажат с балсам за тяло?! Не, че по гърбовете на мъжете, без да са се разкрасявали с козметики, не се спускат капки, повече отколкото по краката на мацките, но по някои по-сочни крайници си текат направо цели вади. Жени, какво да ги правиш. Три часа се къпят и пудрят, а на третата минута след като са навън, всичко това им изиграва лоша шега. От сезона е, не от друго.
Следи от такива засъхнали потоци имаше и по лицето на Минка. Пресъхналото, речно корито не е образувано от прекалено натрупване на пудра. До преди 10 минути лицето й просто приличаше на водопад. Коя капка беше пот, коя сълза, не се различаваше много, но избухването на цялата тази напоителна система беше овладявана от салфетките на масата.
Те достигаха до там, чрез уж загрижена сервитьорка, по-бъзра и от хеликоптер, гасящ пожар, причинен по невнимание. Срещу Минка стоеше Тинка. Стискаше чашата с кафето и се чудеше кога да проговори отново. Роклята й отдавна беше мокра и смачкана, защото слънцето печеше точно в гърба й. Нищо, че вече прилича на крепонените чаршафи на баба й, тя нали си знаеше, че е маркова.
Очите й непрестанно се срещаха с доволните посетители на кафето, които се радваха на климатик, защото не пушат. Но тя си помисли: „студеният въздух не значи чист, тъпи непушачи, кой знае откога не са си чистили климатика в това заведение“ – и запали самодоволно поредната си цигара. Минка и Тинка бяха обсъдили всички проблеми, които беше създал дългогодишният минкин приятел. Извадиха всички аргументи, колко не е прав да постъпва така, а после просто да иска да се видят.
Затвърдиха убеждението, че той не е единствен и че има много по-добри. За сигурност – няколко пъти. Преминаха през охулването на приятелите му и как той не е виновен, а те му влияят зле. Разбира се, измислиха и план как да му отмъстят. С това водотечението от лицето на Минка се стопира изведнъж. Толкова изведнъж, че ако Тинка беше лекар, щеше да се усъмни, че приятелката й се е обезводнила рязко. Сега оставаше само да се реализира пъкленият план и да се почувстват компенсирани и щастливи.
– Направи го! – каза Тинка.
– Не знам. – прошепна Минка.
– Не се колебай, обади му се и му кажи това, което измислихме. Ще го побъркаш! Той си го заслужи! Накажи го! – надъхваше я Тинка.
– Добре, ще го направя! – окуражи се Минка.
Сервитьорката внезапно реши отново да смени пепелниците на всички маси, само и само да чуе какво са измислили. Слънцето печеше в лицето й, но с риск, когато отпусне свитите си очи, да е почерняла на бръчки, реши да остане навън и да подслушва.
Минка набра номера и зачака. Напрежението растеше. Гълъб припадна. Врабче открадна троха. Безалкохолното се разгазира. Той вдигна:
-Ало?
-Поканата ти да се видим още ли важи ? – заяви нахално Минка.
-Да.
-Тогава пак ти отказвам! – декларира надуто тя и затвори.
Минка и Тинка се засмяха бурно и доволни от себе си и си тръгнаха прегърнати. Сервитьорката дълго гледа след тях.
Leave a Reply