Динамиката, която обсебва ежедневието ни, заличи важността на много полезни традиции в културата на поведение и общуване. Жертва на напрегнатите дни станаха и добрите маниери при хранене. Почти изчезнаха традициите, свързани със семейната трапеза.
Цялото семейство се събира, за да се храни заедно, все по-рядко и предимно вечер. Дори тогава, когато това се случва, храненето все повече заприличва на „отбиване на номера“. Или четем нещо, или гледаме телевизия, но не и да общуваме с останалите на масата, ако изобщо всички са благоволили да седнат на нея.
Закуската, ако изобщо я има, е нещо набързо, в движение. Най-често пък е направо на работното място. С обяда нещата стоят по аналогичен начин. Вечерята остава, все още, единствената надежда да се събере цялото семейство или поне по-голямата част и да се обменят мисли и чувства, преживявания, успехи и несполуки.
Дори и при този режим храненето започва да ни отнема все по-малко време. Може да се нахраним вече и за пет, независимо дали е закуска, обяд или вечеря. Дори самите ние не осъзнаваме, че сме го направили. Къде останаха добрите маниери при хранене?
За това не се изисква нищо друго, освен желание. Това желание се нуждае от пробуждане. Нека отново отдадем важност на хубавите покривки, салфетки и прибори в ежедневието, а не да ги вадим само на празници.
Какво по-приятно от това да се подреди една красива маса, с красиви чинии, чаши, вилици, ножове, дори цвете, вместо да се „пльосне“ пицата с кутията на масата и всеки случайно или умишлено преминал около нея да си вземе по парче, което може да хапне и прав.
Независимо каква храна е приготвена, красотата, удобството, уютът и добрите маниери на масата създават и поддържат семейния дух и култура. Компромисите и извиненията са неадекватни, тъй като точно поради тях стигнахме до тук, да се храним все по-рядко по правилата.
Тази семейна култура е една стабилна основа и за поведението ни извън дома. Срещи с приятели, бизнес обяд, любовна среща… как бихме се държали в такава ситуация? Ще си напълним устата с храна, ще сърбаме супата, ще хапнем прави, набързо, до шкафчето с прибори на сервитьора?! Помним ли, че вилицата винаги стои вляво от чинията, че по-голямата е за основното ястие, а по-малката е за салатата?
Помним ли, че ножът се слага вдясно и режещата част гледа към чинията, както и че до него стои лъжицата? Нека споменем, че приборите за десерт се слагат над чинията, чашата – горе вдясно до чинията, а вляво стои чинийка за хляб и масло. Разбира се, редно е да изчакаме всички да седнат на масата и тогава да започнем да се храним.
Бавно, с малки хапки и говорим, когато сме преглътнали. И след като редовно се стараем в дома си да се храним с добри маниери, този ритуал няма да ни тежи, когато това се случва на гости или в заведение. В скъпите ресторанти, на важни поводи и събития, също може да си поръчаме супа, например.
Но нека с това не досаждаме на останалите потропвайки с лъжицата в купичката и сърбайки, защото е твърде гореща. Супата, за да истине, се разбърква леко с лъжицата, която движим нагоре-надолу, а не в кръг със неконтролируема сила. Загребва се не към нас, а към отсрещната страна на купичката или чинията.
Тялото е изправено и леко приведено напред. Местим лъжицата към себе си, а не навеждаме главата към лъжицата. И колкото и да е вкусна тази супа, оставете последната лъжичка, вместо да се мъчите да я загребете или да надигнете чинията, за да я изпиете.
След като приключим с храната, приборите винаги се оставят в чинията, посока леко встрани от нас, все едно е 5 часа на циферблата, ако те са стрелките на часовник. Най-лесно, а често и правилно, е да не поръчвате това, което не можете да изядете културно. Дори да става въпрос за плод.
Инерцията да живеем динамично отнема много от удоволствието да се храним. Вече приемаме насладата от хапнат набързо сандвич, прав до хладилника, като нещо нормално и здравословно. Но това не е така.
Несравним и необходим остава ритуалът хранене, за поддържане на добро физическо и емоционално здраве, семейния дух и традиции. Време е да се възродят добрите маниери в това отношение. А това зависи единствено от нас. Не се оправдавайте с времето или менюто. Няма адекватно извинение.
Leave a Reply